nzk.bg

Избори ’2011 - Easy money, easy life

Лесни пари, лесен живот

майстор Тодор Стоянов, 14.10.2011, Ямбол, България.

Преди 4 години, на предишните местни избори, 16 човека направиха гражданска кандидатска листа за общински съветници. Общото между тях беше, че всеки честно си вадеше хляба без да живее на гърба на другите – нито един от тях не беше на бюджетна издръжка. За тази кандидатска листа, преди 4 години гласуваха 302 избиратели. Ценният извод бе, че хората на гражданската кауза, на честността, на икономическата самостоятелност и на полезността в лицето на представителите на свободите професии и на малката икономика не са предпочитани качества в изборите в България – местни или парламентарни. Онова, което е предпочитано е лъжата – напудрена, подмазана, както и лъскаво опакована – с обещания за милиони евро по програми и проекти от Европейския съюз. Ценният извод бе, че българите не искат се самоуправляват. Те искат да властват или да “ги властват” – да бият или да ги бият.

На тези избори в общините се състезават два пъти повече кандидат кметове и кандидатски листи за общински съветници от тези на миналите избори. Малката мръсна партийна тайна на “Изи мъни – изи лайф” (Лесни пари – лесен живот) става все по-популярна. И в тази суматоха на халтури, на продажна култура, на изкуство в услуга на лъжата, се прикрива и не се разбира очевидното. А то е, че цялата предизборна дунанма не е нищо повече от димна завеса, зад която стоят наистина важни въпроси за всички – не само за ямболските граждани. И тези важни въпроси са, че малката икономика с всеки изминал ден бива убивана институционално, унищожава се местната икономика за сметка на всякакви улеснения и дотации за външни интереси, а заедно с това се унищожава възможността за нормалност в живота, не само в Ямбол, възможността за взаимност, за радост, за щастие, на които всеки човек би трябвало да има право. Но самоуправлението изисква свобода и разум – властта изисква сляпа вяра и подчинение.

Истинската заплаха за взаимността, за живота и работата ни са точно тези викове от плакатите, транспаратните и билбордовете за благоденствие, което няма да се случи така или иначе. Зад всички тези лъжи, в действителност стои нещо съвсем друго, а то е, че българската земя се изкупува от фирми и поставени лица, зад които стоят чужди интереси, че парите на българите напускат България през чуждите хипермаркети, чуждите банки и чуждите индустрии; че България и българите прогресивно обедняват без бизнес, без занимания, на социални помощи и проекти от ЕС. Очевидно е, че цялото това боричкане за кметско и съветническо място не е нищо друго освен борба за отхапване на бюджетни мръвки и на преразпределение средства от проекти със спорна полезност – те повече взимат отколкото дават.  И не случайно, голяма част от кандидатите, които имат претенции да развиват “пазарните механизми” почти без изключение са участници, или искат да станат участници в тази псевдо икономика.

Има ли изход? Да, организиран бойкот не само на изборите, но и на системата, която вече не само ограбва, но и заплашва да пороби оставащите в България. Една всеядна бюрокрация крие истината за икономиката и изяжда бъдещето ни не само като общество. Често Турция се дава като лош пример, но там на 1000 човека има 1 държавен служител, по тази логика в България би следвало да има 7000 държавни служители, а те са 170 000, без да се броят общинските. Що за масов канибализъм? Коя икономика ще издържи подобна лудост? Тия дни един местен партайгенос ми каза, че ако ги няма чиновниците, Ямбол нацяло ще загине като икономика, което не е просто глупост, а опасна глупост, защото подобни местни партийни “босове”, които не правят разлика реална икономика и административно икономическо мъртвило, реално се разпореждат не само с публичните финанси, но и  в крайна сметка с живота на всички. Но има и по-лошо. Партиите са като старите гювендии*, които покваряват младите момичета – те преживят собствената си поквара, като потапят в нея всички останали. Партийната ясла на “Изи мъни – изи лайф” е лош пример, на който се учат подрастващите. Вече пораснали, когато не могат да се наредят на същата ясла – те стават агресивни, цинични или просто погнусени напускат България.

Остана въпросът: Защо разумните не участват в изборите? Простият отговорът е:  ”Останаха ли такива? Колко са семействата без член на бюджетна издръжка или кандидат за такъв?”.

Натисни тук -”Началото на края” – Reknail … За краха на системата готов бъди...

____________________________

*гювендия – 1. лека жена, курва